|
Ръждак – село в Петричка община, на 3 км източно от гр. Петрич. Автобусни връзки с Петрич и с. Кулата. Разположено е в северното подножие на планина Беласица, на надморска височина около 180 м, климатът е преходно-средиземноморски, зимен максимум и летен минимум на валежите (редна годишна валежна сума от около 650 мм). Почвите са делувиални силноерозирани канелени горски и алувиално-ливадни. Население: 1920 г. – 123 ж. 1926 г. – 179 ж. 1934 г. – 209 ж. 1946 г. – 291 ж. 1956 г. – 295 ж. 1965 г. – 289 ж. 1975 г. – 320 ж. 1985 г. – 314 ж. 1992 г. – 321 ж. 1997 г. – 297 ж. 2009 г. – 251 ж. В землището на с. Ръждак се отглеждат тютюн и лозя; за напояване се използват води от напоителната система “Струна” (през 1957 година е образувано ТКЗС, от 1970 година – към АПК, от 1979 година – ПАК, в Петрич, от 1990 година – към ТКЗС в Петрич, през 1992 година – ликвидирано; земята е върната на собствениците). През 1987 година е открит шивашки цех. Търговското обслужване на населението се извършва от потребителната кооперация в Петрич и от частни търговци. Всекидневни трудови пътувания за Петрич. Селото е купно. Има кадастрален, застроителен и регулационен план. Жилищния фонд е почти напълно обнове. Електрифицирано и водоснабдено; 20% от уличната мрежа са с трайна настилка. Разкрити са детска градина и фелдшерски здравен пункт [бележка на администратора: понастоящем и детската градина и здравния пункт са закрити]. Останки от антични селища са открити в местностите Мечкина скала (южно край Ръждак), Дядо Павлови кошари (североизточно от селото), Козек (или Льондова поляна; южно от Ръждак); в последната местност е намерена оброчна плочка, вероятно на Бендида – Артемида. В местност Тумбите има останки от антично селище и няколко надгробни могили, вероятно също от античността. В местност Кантонски мост има останки от махала от античността, в местност Глоко (в южния край на Г.) – махала от античността и средновековието. Според народното предание през османския период на мястото на Ръждак е имало турски чифлик. Днешното село възниква след Междусъюзническата война 1923 година със заселването на българи – бежанци от селата Хазнатар, Порлида, Бурсук и др. – Серско. Името на селото се свързва с ръждивия цвят на водата от двата извора в околностите му,. Основен поминък на населението е земеделието [бележка на администратора: населението се поминава със земеделие до началото на 2000 година]. По време на Гръцко-българския инцидент от 1925 година жителите му под ръководството на войводата Стойко Чакалов водят бой с гръцка войска. През 1926 година е открито начално училище (закрито през 1973 година). Източник: Пирински Край (син) том 2 Население към 15 Декември 2008 година 255 (с постоянен адрес), 251 (с настоящ адрес) 236 (с постоянен и настоящ адрес в същото НМ).
|