|
Автор Foxxx Mulder
|
|
понеделник, 23 юли 2007 |
Над стария Петрич, в най - високата част на планинското възвишение, което огражда града от югозапад, има останки от средновековна българска крепост.
Специалисти археолози определят крепостта от края на Х и началото на ХI век като звено от укрепителната система в Югозападна България. Крепостта е съществувала до края на ХIV век, когато е разрушена от турските завоеватели. До нас са достигнали само руини от нея и името й "Гяур калеси".
За "Гяур калеси" ни съобщава и видният изследовател - пътешественик Васил Кънчов, посетил Петрич през 1891 г. В произведението си "Пътуване по Струма и Места" той пише: " : От юг изведнъж се издига над града Беласица с тъмните си гъсти лесове. От запад стои висока могила, дето е било старото "Гяур калеси", както го нарича местното население:"
Името и опожаряването на крепостта ни дават основание да считаме, че тук се е развила жестока битка, в резултат на която Петрич пада под турско иго. За тези героични и трагични дни има легенда, в която се разказва, " че между защитниците на крепостта имало и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата. Синът на бея, който обсаждал крепостта, харесал девойката и поискал да я има в своя харем. Изпратил той скъпи дарове - антерии с елмази, с думите : " Войводко, предай крепостта, меча и себе си !". Даровете били върнати. Тогава турците решили да подпалят калето. " Като пламне всичко, заедно с бягащите ще излезе и лъчезарната красавица " - мислили си те. Но в защитата на род и родина нито един от старите петричани не напуснал крепостта. Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх. Застанал до тялото на обгорялата девойка , беят наредил тя да бъде погребана и на гроба и да бъде засято червено цвете, алено като кръвта й, а и достойно за нея : и до днес крепостта, чийто защитници загинали с чест, се нарича "Гяур калеси" - "КРЕПОСТ НА БЪЛГАРИТЕ".
|
