|
"Петрички инцидент" |
|
|
Автор Foxxx Mulder
|
|
понеделник, 23 юли 2007 |
Във фонда на Градския исторически музей в Петрич се съхранява един изключително ценен документ. Това е докладът на анкетната комисия, назначена от Съвета на народите да разследва българо - гръцкия пограничен инцидент, станал на 19 октомври 1925 г. при Демир - Капия в Беласица планина и влязал в историята с названието Петрички инцидент.
Докладът е редактиран в Белград и носи датата 28 ноември 1925 година. Анкетната комисия връчва по един екземпляр на външните министерства в София и Атина.
Българското Външно министерство изпраща препис от доклада в Петрич. Докладът е даден за съхранение в казармата. По същото време ковчежник в петричката казарма е Златко Радев от село Дрен, Радомирско.Години по - късно, когато Златко Радев напуска казармата, той взима документа с себе си и го съхранява в личния си архив. След неговата смърт през 1981 г. синът му Живко Златков предава документа в музея. Така че на фамилия Радеви, на Златко Радев, който запазва документа да не се затрие по казармените шкафове,на Живко Златков - обществено отговорна личност, се дължи музеят в Петрич днес да разполага с този ценен документ.
От доклада научаваме, че на 19 октомври 1925 година, в района на граничния пост №1 при Демир - Капия, наши граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият граничар - часовой влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп,нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския договор. Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо - гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър - председателя Пангалос дава заповед за нападение над България. На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг.
Бойните действия се простират на един фронт от 40 км. От пост №1 при Демир - Капия до пост №15 при Лехово. Гърците успяват да навлязат на 8 км на българска територия и да завземат селата Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня и Петрово оттатък река Струма, а отсам - селата Тополница и Картечино (дн. Дрангово).Къщите са ограбени, добитъкът - отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, къщите - опожарени Американският кореспондент Маркъм изпраща следната телеграма до софийския вестник "Слово": "Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства на гръцката вандалщина и разбойничество. В с.Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16 - годишно момче, което е зверски заклано с брадва".
На 22 октомври сутринта започва офанзива за превземането и на град Петрич. Самолети извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп гара Петрич и селата Митиново и Ръждак. По - голямата част от населението - жени, деца и старци - е евакуирано във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. Доброволци - милиционери, снабдени с оръжие от пограничното поделение, и четите на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по границата над Петрич, водят ожесточени боеве и не допускат гърците да влязат в града. В същия ден с заповед на военния министър Иван Вълков към Петрич се насочва редовна българска войска. Тя заема позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Въпреки бойната си готовност българската войска не взима участие в боевете. Такова е нареждането на военния министър, който вече е сезирал Обществото на народите, а оттам Гърция и България са предупредени незабавно да прекратят бойните действия - неподчинилите се ще бъдат най - строго санкционирани. Съветът на ОН изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, намиращи се в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията. На 29 октомври Гърция изтегля своите войски, които оставят след себе си опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора, съсипана и разпиляна току що прибраната есенна селскостопанска реколта.
|
|
|
