Ето една любовна история (не е моя) за да тръгне темата от някъде
Имам една приятелка. влюбен съм в нея от 2г. направил съм всичко, на което съм способен, за нея, включително и много неща, за които тя дори не подозира. обичам я повече от всичко на този свят. в началото тя не знаеше че я харесвам. после й казах, тя ме отряза, но аз не се отказах, както бих направил в някой друг случай. останах до нея само като приятел. след време тя забрави че "някога" съм я харесвал и почна да си мисли че вече не е така. аз обаче продължавах да съм луд по нея, и продължавах да давам всеки възможен миг от живота си за нея. тя обаче сякаш не забелязваше... сменяше си гаджета все едно бяха носни кърпички и аз бях принуден да седя и да гледам как се влачи с някакви абсолютни тъпанари. всичките до един бяха такива/може би без един, който е от класа й, но не го познавам достатъчно добре за да кажа със сигурност/. и така докато най-накрая не дойде април месец, и аз имах възможността да се докосна до самия рай... бяхме на една хижа, с класа ми, и аз естествено поканих моята приятелка /аз винаги я каня навсякъде, защото искам да съм всяка секунда с нея/. бяхме в една стая, защото тя не познаваше мн мн съучениците ми. така се случи че като си легнахме, бяхме на 2 съседни легла, които прилепихме /по моя инициятива
/ легнахме си и... в следващия момент усетих че я целувам навсякъде, по лицето, по тялото, по гърдите.... тя не ме възпря, но не ми и отвърна. на следващия ден и двамата се чувствахме много странно и се разбрахме това никога повече да не се повтаря. след което тя ми каза че си има ново гадже /не че тогава имаше значение, но ще послужи по-нататък за илюстрация на един от проблемите ми/. следващите няколко седмици се държахме все едно че нищо не е станало. към края на май /тя беше скъсала с гаджето си/ почнахме да си говорим че сякаш сме обсебени един от друг, защото в даскало прекарваме всяко междучасие заедно, прибираме се заедно, ходим по кафета непрекъснато и т.н. И така постепенно, степ бай степ/както се пее в песента/, дойде денят в който се целунахме за първи път. на следващия ден прекарахме 3 часа в една градинка, целувайки се. по-следващия пак... така 3-4 дена. и тогава тя каза - трябва да спрем. аз се съгласих с нея/или по-скоро уважих молбата й/. спряхме... но само за малко, защото скоро след това тя отново ме целуна... и от средата на юни до края на юли сме я карали на приливи и отливи, в см ту се целуваме, ту спираме и т.н. /междувременно тя се забила с някакъв на един купон, впоследствие ми го разказа/. и дойде време тя да отива на лагер на море с даскалото. ами... реших и аз да отида с нея. спахме в една стая, на едно легло. не сме правили секс. тя никога не е искала /бтв девствена е/. върнахме се от морето. продължихме с "връзката" ни, която обаче беше много странна, защото само ние знаехме за нея /а 1-2ма от приятелите ни предполагаха/. всичката тази потайност беше по нейно желание. обясняваше ми го с това че чувствата й не са достатъчно силни за да обяви пред всички че е с мен. аз я разбирах и приемах решението й. но аз не се чувствах изцяло щастлив:/защото/ 1. Ревнувах я както не съм ревнувал никоя досега. Сега, когато тази ревност още съществува, макар и по-слаба, се замислям върху причините за това че я има. не е че й нямам доверие. имам и 100% доверие, защото тя ми каза директно че няма да ми изневери, и че ако случайно си хареса някой друг, ще ми каже веднага. та след дълго търсене намерих причините за ревността си в миналото и/ни: честото сменяне на гаджетата, момента в който ми каза че си има ново гадже веднага след нощта на хижата, забивката й на купона преди морето.. а, и още един случай - веднага след морето видях една нейна теме в един форум в който казва че била луда по един мой съученик, като допреди няколко часа ме уверяваше че няма такова нещо... ами всичките тези неща подсъзнателно ме карат да ревнувам... от всичко.. от най-добрите й приятели /които не са й истински приятели, но това е само мое наблюдение/, от съучениците й... от вс. тя естествено приема тази ревност за задушаване и ми се сърди за това... но не мога да направя нищо по въпроса. 2. Така и не мога да разбера колко силни са чувствата й. Допреди морето тя ми беше казвала че ме обича само 2 пъти. веднъж по скайп, и на следващия ден, когато я питах дали е спосбна да ми го каже очи в очи. оттогава единственото което ми е казвала е че чувствата й не са достатъчно силни. а когато аз и казвам че я обичам, тя или ми отвръща с мерси, или ми казва "и аз те обичКам", което само по себе си не означава нищо. и всичката тази несигурност ме подлудява. когато тя направи нещо, от което ми става гадно, си го обяснявам не с това че може просто да е направила проста, човешка грешка, а с това че не ме обича. и от това ми става още по-гадно. Също и фактът че все още не може да ме представи като свое гадже пред всички хора /въпреки че пред доста вече съм/ си го обяснявам с недостатъчно силни чувства. А не мога да я питам "Обичаш ли ме", защото знам че ще отговори или с Да или с ОбичКам те, като първото може и да не е вярно. В смисъл аз знам че тя ме обича като приятел, като човек. Може би ме обича даже повече от другите си приятели. Но аз не питам за тази обич. Аз питам за другата обич, така че като я питам Обичаш ли ме, тя, отговаряйки ми с Да, може би просто ще има предвид като приятел. така че няма смисъл от такива въпроси. Вместо това, аз продължавам да чакам тя, без аз да й "подсказвам" .да ми каже по собствено желание "Обичам те". тогава ще съм спокоен, тогава ще съм истински и постоянно щастлив. дотогава... ще разсъждавам върху мисълта "Или се обичайте, или се разделете"
